Здравейте на всички!
Целта на тази тема е да се опознаем.
Какво ви накара да се заинтересувате от ЕБХ?
На колко месеца беше вашето бебе, когато започнахте?
През какви трудности преминахте, ако е имало такива?
Как вървят нещата при вас в момента и колко е голямо бебето ви?
 | duol wrote on Apr 12, '07 Няма ли някой да се престраши да се разпише тук? Или всички вече ползват памперси, а аз не съм разбрала? :-) |
 | тук влизат ли тези, които са го махнали сравнително късно?
Вчера точно смятах, че Дима е била на 1г. и 5м.
Ако влизаме в графа ползващи ЕБХ- ще разкажа, макарче моите разкази....не са така хубави като вашите.... |
 | Здравейте и от мен (лилфи)!
За ЕБХ разбрах случайно- попаднах на статия, публикувана в БГ- мама от Поли. Идеята много ми допадна и съжалих, че моето бебе вече е на почти 10 месеца (тогава) и съм изпуснала правилния момент за започване. После се появи Дуол и успя да ме убеди, че ЕБХ може да се практикува и с по- големи бебета. Нашето тоалетно обучение не премина съвсем гладко. Не можех да уловя никакви сигнали, нито пък успявах винаги да уцеля точния момент; имаше дни, в които се занимавах основно с пране и гладене на гащи; след първоначалните частични успехи дойде един период, в който моето пораснало бебе започна да си избира необичайни места за изхождане(мивката, душ- кабината, стъпила права в гърнето). В един момент бях стигнала до извода, че при нас просто не се получава. И точно тогава тя започна да оказва съпротива, когато се опитвах да й сложа памперс и нямах друг избор, освен да продължа. Не мога да кажа, че вече сме успели с ЕБХ, но сега спи изцяло без памперс, много по- често отпреди успява да свърши нуждите си извън гащите и според мен най- важното: дори, когато е с памперс и се напика 1-2 пъти или наака идва и дърпайки го надолу ми показва желанието си да го сменя/махна.
Благодаря на всички, които ме подкрепяха и на Поли, която ми отвори очите за ЕБХ. |
| duol wrote on Apr 18, '07, edited on Apr 18, '07 Мими, разбира се, добре дошли сте тук. Както и всички, на които идеята за ЕБХ им допада. На мен специално ми е много интересно как вървят нещата при вас, защото Андрей и Дима са на една и съща възраст.
Да разкажа как е при нас. Сега Андрей е на 1 год. и 8 мес. Започнахме на 10 месеца, беше началото на юни. За да не запарвам детето с памперс, му слагах само къси панталонки, които сменях веднаха след инцидент. Не настоявах особено с гърнето, слагах го след сън и за акане. Падаше голямо пране. Постепенно се научи да пишка веднага щом му сваля гащите, но не и да ми подава сигнали. Изучих ритъма му на изхождане много добре така че улучвах повечето пъти. На 1 год 3 мес се чувствах достатъчно уверена за да го извеждам без памперс. От 1 год 4 мес. сравнително лесно махнах нощния памперс.
В момента все още не е изцяло тоалетно трениран. Проблема е за пишкането най-вече, защото акането го усвои лесно. Понякога си казва, но най-често когато вече се е изпуснал малко в гащите, после си "допикава" навън. Така че водещата роля все още е моя. Да ви кажа, тежи ми понякога. Понякога съм нетърпелива, пришпорвам нещата, без да се съобразявам с индивидуалния ритъм на детето, което е идеята на ЕБХ. Понякога ме е яд, че някои деца на неговата възраст, вече са се научили, макар и да са били с памперси. Замислям се имаше ли смисъл всичко това?
Последните два дни реших изобщо да не му предлагам да пишка и да го чакам евентуално да си каже. Е, инцидентите не са толкова много, колкото очаквах...
Ясно е че проблема е в мен, а не в детето :-( |
 | По закона на неслучайните случайности и аз открих тами тема. Тъкмо си мислех, че имам нужда от споделяне от такъв род.
Първия хванат пиш в легенче ни беше на 19 -тия ден. От тогава когато направим пиш или аки в легена всеки път казвам на Самуил - БРАВО и някъде към осмия месец той започна да казва бру когато има пиш и да имитира напъване, когато има аки. Сигурно се е опитвал сам да си каже браво с това бру. Перипетии имаше много, но и много от тях се забравиха, но единственото, което силно помня е непрекъснатите ми усилия да се боря със разочароваинето в себе си, когато изпуснем нещо навън. Усетих, че когато излъча разочарование, на бебенцето направо му се доплаква, а веднъж помня, че се сви, сякаш съм го ударила с емоицята си! Нищо чудно- те са отлкова нежни и раними. И разчитат изцяло на нас. Постепенно се справих с разочарованията и като награда поводите за разочарования изчезнаха - е, почти. Не знам, как е при другите, но при нас 100% имахме само 4 дни поред - броих ги. Периодите на изпускане на пишовете са свързани с избиването на зъбче и с прохождането. Когато видя, че отново от устичката му се стичат лигички, се въоръжавам с търпение и ми е ясно, че ще пера по-често. Някъде бях чела, че зъбките и прохождането са едни от смущаващите фастори за казването. Друго - напоследък след въпросното бру, Самуилчето вече реши явно, че го разбирам и престана въобще да си казва, а само ме поглежда и чака да се сетя. Ако не се сетя - плаче. Дали пък - мисля си - не е минал от звуковото общуване на телепатично. Ама аз -въпреки че ми се иска-не съм 100% отворена и не винаги усещам мисловните му сигнали. Но като изключим това, няма много поводи да се оплаква от интуицията ми:)))))).Когато почна да ес изправя с опора се държи за стълбичката на двуетажното летло и това му стана позата за пиш. Като мъжете прав. Акито все още ни е в легена, може би гърнето ни не е удобно или не му е по мярка и не си притиска достатъчно коремчето и затова придължавам да го държа между коленете си.
Това е при нас с няколко думи. Радвам се да си пишем за това тук -- нещо не ми се влиза в бг-мамата, въпреки че там сигурно стоделят повече.
Прегръщам ви!
|
 | Ето, ще се "престраша" и аз - :)
Не знам защо не съм видяла темата... /почесва се по главата/
Заинтересувах се от ЕБХ, по-точно случайно прочетох за нея, когато бях бременна и съвсем обичайно, бях скептична. След като се роди Малена, пак четох, споделих и с майка ми, но отново не ми струваше реално. Майка ми поне ми донесе хубави български памучни пелени, защото бях решила от време на време да държа бебето с тях и да я уча рано на гърне. Но тя не е знаела, че баба ми я е държала над леген след като е станала на 6 месеца. :)))
На 4,5 месеца беше детето, когато отново ми попадна статия, която бях чела "ен" пъти. :) Явно е трябвало да започнем. И така започнах да държа Малена гола често и да я наблюдавам и да я изхождам в мивката на банята. Успехът на начинаещия ме въодушеви много! По-късно и в леген, като и досега все е в леген. В гърнето се оказа неудобно.
Трудности имаше и има - отказ, дърпане, липса на сигнали, моите амбиции в началото (бързо ги преодолях).
В момента е на 8 месеца и има лек протест (зъби, идвайте най-после!), но пък не пиша в гащите (много), чака. :) Акането е в легена, но напоследък веднъж на 2-3 дни, което ми се струва странно и не искам да се окаже, че го задържа. Давам нещо за занимание в ръчичките, докато я настанявам в позата. Това е предимно, когато пиша "по мое желание" - преди излизане, преди сън. Иначе, когато видя че има нужда, върши работата спокойно и опъва крачета, когато е готова.
Денем е с гащички, нощем слагам и едно памучно парче плат, за да не си опишка тениската, ако не успея да се събудя. От време на време слагам еднократна пелена, ако мнооого искам да се наспя, но пак си пишка в легена, просто не искам да се притеснявам, че може да се наложи да сменям дрехите. На разходка ползваме (все още, надявам се лятото да се престраша) памперс-гащи, които лесно се събуват, без лепенки и пишка по мивките на магазините. :)))
Идеята би трябвало да е всъщност, не да "махнем" памперса, а да не го използваме изобщо. Аз го ползвам и възприемам само като помощник, а не като мой заместител. :))
Дълго стана и сигурно не е всичко, но това се сещам сега. :)) |
| mimikir wrote on Apr 21, '07, edited on Apr 21, '07 Е, всъщност Дима май е започнала най- късно.
Но по хронолия на децата ми :)))
Първата си дъщеря слагах редовно на гърне от съвсем малка, въпреки че и тогава имаше памперси. От 6м. възраст се изакваше редовно, а на 1г. 4м. махнахме памперса през нощта. Но се налагаше през нощта да я вдигам и изпишвам по веднъж- иначе резултатът беше мокър.
Поради "всеобщото мнение на съвременни майки и педиатри", че няма смисъл от приучване на гърне по- рано от 2г, аз реших да "не мъча" второто си дете и да го държа с памперс до 2г.
Но случайно попаднах на тема за ЕБХ и реших да пробвам.
Дима беше на 1г. и 5м.
Всъщност- заспа по гащи и остана суха цяла нощ. Така е и до сега- няма пропуск през нощта.
През деня се изпишваше в леген с вода- права. Доста редовно и от раз. Какво ли не пробвах- детето просто отказа да седне на гърне.
Постепенно минахме на клекало с детско седало. Отначало само след сън- сега само там.
На разходки, въпреки усилията ми да я изпишам навън, тя упорито се стиска и издържа дори по 5-6ч.
Не спазвам режим за изхождането- тя си казва Аку за всичко :)))(на мама умницата)
Рядко е правила мокри белички.
Ами това е! Май детето само реши, че ЕБХ е по- добрата тактика. При това стана посред зима. Сега е на 1г. и 8м.
Третото дете(ако има такова) ще бъде с ЕБХ от самото раждане.
Май всяко от децата си отглеждам по коренно различен начин...
Успех на останалите! |
 | Чудесно, и аз чак сега видях темата, много се радвам! Не знаех, че има такава, Оля, затова исках аз да започна някаква, в която всеки да каже как се справя! А то вече имало! Много се радвам на всичко, което сте написали! Много ми е интересно! Аз лично не съм от най-стриктните. Даниил си беше с памперси (той милият беше най-не-естествено гледаното ми дете - и с антибиотици, и далеч от мен първите три дни, само идваше за кърмене, и ясли, и със спане самичък, и с кърмене на три часа, и с ранно захранване - въобще, горкото ми детенце. Поне си го поносих и покърмих!) Анна беше на 10 месеца, когато прочетох за ЕБХ. Всъщност, ЕБх беше една от причините да вляза във форума - Дора ми писа за този "татко" "бъдещ" (тогава - Людмил), който пишел много "алтернативни" неща (които аз изчетох на един дъх и веднага преведох на Дом)! От тогава си казах - следващото раждане - вкъщи! И следващото бебе - без памперси. Но Дом се ужасяваше от локвичките пиш и с Анна бързо се отказах. Реших, че ще я почна, когато стане по-съзнателна, след година и половина. Тя много бързо се научи тогава. Макар че когато се изакаше в памперса, аз направо полудявах. Ужасно е това с нашите отрицателни емоции, много ме е яд на мен! Горкото ми детенце, с нищо не е виновно, че ака в памперса или гащите! А и си мислех - ако така реагирам на мръсното пране, как ще я науча нея самата да пере и чисти! Та тя ще си наема чистачки, така ще се отвращава от мръсното!...
С Мариам е различно. Не съм особено стриктна, защото вероятно не съм достатъчно организирана, имам и Анна, която е още недостатъчно самостоятелна, и други майчински, домакински, и, о, ужас, мултиплайски занимания, ... но поне съм спокойна и се опитвам да не изпитвам разочарование при всяко изпускане - напротив, смея се, ако я хвана, че се е изпишкала в памперса или пелената и където и да е. Но се опитвам да я държа над тоалетната, обикновено всички акита отиват там, не всички пишита, но мисля, че вече знае за какво става въпрос. Лятото ще се старая повече, но не искам да се престаравам и да я тормозя. Ако ми се събере твърде много пране - и сега имам по няколко перални на ден често - може и да слагам пак пелени! Но ако отидем пак на Луково (ех, мечти!), ще гледам да не ползваме нищо такова, поне не и през деня! Бих обменила повече опит с вас, вече не знам в тази тема ли или в другата, която Оля отвори. Може би е най-добре да се обединят? |
| А защо трябва да има разочарование при изпускане на пиш?
Аз може би различно схващам идеята - за мен тя е по-скоро бебето да се научи, че тези неща се правят на определено място, а памперсът е по-скоро пропуск, но не разочарование. Не си го представям като опит да се хване всяко пиш! Явно по различен начин схващам ЕБХ.
Пък и добре, че го схващам по различен начин, иначе вместо да водя Даниил на училище, щях да ловя пишита! (то аз и без това това училище не го обичам чак толкова!) Не, няма как, когато бързаш да си заведеш детето на училище и само мяташ бебето през слинга, да се опиташ да я изпишкаш. (макар че вероятно тя се научава кога да пишка, и кога - не!) |
| Ами, Вера, аз писах, че за мен целта е да не ползваме запарващите найлонови гащи, още повече, иде лято. Всъщност, при нас вече е. :)) То, бебето, ще си върши работата, където свике - бързо се нагажда.
А разочарованието идва точно от очакванията, от яд на себе си, че не внимаваш и т.н... :) Но са преодолими!! |
| Много високи очаквания си поставяме. По-добре запарващ памперс понякога, но и весели и ведри родители. Мен ловенето на всяко пиш би ме изнервило много, и не само мен, но и децата! Ти къде писа за преместването на Малена в креватчето - аз си мислех за това? |
| За креватче ли? Не съм я местила. Може би имаш предвид гърнето. Пиша в другата за "докъде сме стигнали". :) |
 | Ще се включа и аз, макар да се пробвам с ЕБХ едва от 4 дни (докато се наканя детето врътна два месеца...). Мислех, че ще е много трудно, но Ангел набързо ме обнадежди, като на всяко издържане(1-2 дневно, като за първи опити) се изакаваше. Преди това го усещах, че е неспокоен, понякога пръцкаше... Мислих, че ще му е неприятно да го държа така - напротив, много му е интересно. Гледа мен, себе си в огледалото, смее се, изучава си краката, опитва се да хване кърпата... Всеки път му казвам "Браво", като най-искрено се радвам.
За пишкането не съм сигурна дали го усещам, но той често като го оставя голичък да се изпишква... Но си мисля, че има време, за никъде не бързам и не си/му давам зор. Радвам се, че ви има :) |
 | Разписвам се и аз :)
За първи път научих, че има такова нещо като ЕБХ докато бях бременна. В едно списания имаше статия на Людмил и снимка на Самуилчо над едно легенче. Страшно много ми хареса идеята. После открих и темата във форума... след известно време родих... дните се занизаха и така до 40 ден на моя син, когато случайно пак поданах на темата във форума. Реших да опитам и още същия ден имахме 7 попадения в легенчето! Това ми даде много голям стимул и така до ден днешен. Откакто практикуваме ЕБХ имаме само 2 - 3 изпуснати акита в памперса. Относно пишканията сме все така - около 70% успеваемост. Нощем не ставам, защото не мога :(
Това, което ми помогна преди да прочета книгата е един превод на Ана. Там разбрах и за други начини за "улавяне" на сигнали. Сега усещам загряване в слънчевия сплит, когато му се пишка и винаги е безпогрешно, макар че не го усещам винаги, когато му се пишка.
В началото винаги реагирах с "браво!" на всяко хванато пиш, но после, след като прочетох Лидлоф реших, че това не е толкова правилно. Ако реагирам така, това би означавало, че не очаквам подобно нещо от детето и затова съм толкова радостна и учудена на нещо, което би трябвало да е негово естествено поведение. Е, и сега му се радвам, но по-умерено. :)
Толкова от мен и поздрави за всички ЕБХ-уващи мами! |
 | scyte77 wrote on Jan 1, edited on Jan 1 Да се разпиша и аз.Късно почнах(единайсти месец),но пък бързо захвърлих пампите и не съжалявам,защото много трудно му ги сменях,то беше едно гонене.Е,успехите ми са съмнителни,но и на това съм доволна.В смисъл има си едно шкафче пред което иска засега да пиша,казва пиш,много често предварително.Събувам го и после бърша пода.Не ще нито в гърне,нито леген,мивка,чашка и т. н.Добре,че ака в гърне.И за спането е отличник.Не пишка,докато спи,за което съм безкрайно доволна.Имам предвид,че чак на сутринта,въпреки,че се буди няколко пъти да суче. |
 | Да взема и аз да се престраша и да се представя...
За ЕБХ бях чела още докато бях бременна и макар и да ми се струваше доста трудно, реших, че като родя непременно ще пробвам. Е, като родих ми трябваше около месец да се освестя и да започна да мисля за нещо друго освен как да успокоя Никола и да го приспя...Но когато стана на около месец и половина, реших, че можем да се пробваме... и оттогава не сме спирали :-). Да похваля и таткото, който също активно се включва и е много горд с всеки успех на Никола.
Сега Никола е на 5 месеца, успешно хващаме акитата, а с пиш-овете имаме около 50% успеваемост, ама аз и на това съм доволна. Нямам намерение непрекъснато да го дебна и мисля, че постепено нещата ще стават по-добре... Та така...
Много поздрави и усмивки на всички! :-) :-) |
 | Четох като бременна и ми се стори не само много близко до натрапчивата ми погнуса от памперси,а и ми припомни разказите на майка ми как съм умеела да контролирам нуждите си на 6 месеца.
След раждането се опомних чак на 40тия ден,когато предложих за пръв път и то успешно и тогава магията ме грабна.В началото всички (освен майка ми) бяха скептични,но дъщеря ми бързо ги завладя за каузата.Осмелих се да махна памперсите на 3 месеца и сега малко съжалявам,че толкова дълго чаках.
Прилагам успешно ЕБХ и комбинирам със студенството си,което хем е голямо предизвикателство,хем донякъде реваншира комуникацията и ласките,които спестявам на дъщеря си.
Бих казала,че кърменето и ЕБХ ме направиха уверен,спокоен и вярващ в способностите на детето си родител.Много ми е мъчно като видя как някои родители не разбират децата си и най-вече как стресират себе си и децата си заради нарушената комуникация.
Страшно съм щастлива,че има и други майки като мен,защото те ме окуражиха да не занемарявам ЕБХ въпреки периодите си на заетост.
Оценявам,че благодарение на ЕБХ дъщеря ми израстна малко по-свободна и с усещане,че нуждите и биват разбирани и уважени,отколкото другите бебета около нас.Мисля си дори,че ЕБХ направи дъщеря ми по-интелигентна и я разви по-бързо отколкот се очакваше от нея.
Като цяло съм на мнение,че да залъгваш природата е фал,който рано или късно ни се връща,а да и помагаш е гаранция,че ако не си по-напред,то поне ще си винаги в час. |
| |
Понякога ме е яд, че някои деца на неговата възраст, вече са се научили, макар и да са били с памперси. Замислям се имаше ли смисъл всичко това? 
