 | Споделено за ЕБХ
Ива Драганова
Първоначално в ЕБХ ме привлече идеята за близостта с бебето, опитите да откривам и откликвам на сигналите, които дава то и да го разбирам по-добре. По-късно проговори и нуждата.
Родих. Докато усетя, минаха 40 дни, след които Дани се оказа от бебетата, които не акат всеки ден. И макар че при кърмено бебе това се приема за нормално, беше очевидно, че му причинява дискомфорт. Ето защо реших да се опитам да му помогна, като го държа в поза за изхождане и насърчавам с думи. Получи се. Дани беше далеч по-спокоен, а аз щастлива, че съм му помогнала. Това беше началото. Съвсем спонтанно начало. После пътувахме. Дани стана на 3 месеца, когато започнах да го изпишквам и изаквам редовно. Беше учудващо лесно. Той знаеше какво се прави, аз трябваше да се науча. Разбрах как звучи и интуицията, когато ти казва: “Изпишкай го”. Често след изпишкване го оставям да играе голичък, докато върша нещо наоколо и изведнъж се обръщам с мисълта, че му се пишка. Забавя ли се, виждам и попивам “локвички”. Случвало се и да си кажа: “Не е възможно. Скоро пишка”, но при последвалото изпишкване, количеството да се окаже значително. Но понеже интуицията не подлежи на определения и границата с внушението е тънка, е добре майката да не се концентрира върху нея, да не се вглежда и пита постоянно “Пишка ли му се?”. Поради същите причини съм привърженик на едно лежерно отношение към ЕБХ – да не е самоцел и център на ежедневните грижи за бебето, а да е част от това, което правиш с бебето, без да преследваш цели и без да се фиксираш върху резултатите.
Имам по-голямо дете. Няма как да “работя” на честотата на бебето непрекъснато. В периода след раждането големият имаше нужда от повече внимание, а едно непрекъснато суетене около бебето не би му помогнало. Затова оставих ЕБХ просто да се “случва”. Да, наблюдавам бебето, но не винаги мога и успявам да отговоря на сигналите му. Всъщност съм склонна да мисля, че непрекъснатото внимание към едно дете, било и под формата на ЕБХ, не е естествено състояние в семейството. Пример – семейство с повече деца. Невъзможно е да си на вълната на всяко дете независимо от многозадачно-функциониращия женски мозък . А вероятно това е и здравословно за израстването на детето. Така че, както споменах, реших да практикувам ЕБХ без напрежение. Не ставам през нощта да изпишквам. Когато Дани се събуди, кърмя и продължавам да спя. През деня, докато Ради е на градина и сме вкъщи, му предлагам да се изпишква и изаква след сън. Когато го нося, лесно разпознавам сигналите му, защото обикновено започва да се върти и нервничи. А когато играе на пода или леглото, действам по интуиция. Вечер пък с всички вкъщи често го изпускам от поглед.
Забавно е. Често след въпроса ми “Имаш ли ако”, Дани се опитва да ме имитира и отвръща с мечешко “Аааа”, а напоследък и с някакво подобие на “има”. Ради пък се забавлява да му вика “Хайде, Дани, пиш, пиш.”
Харесва ми. Харесва ми да следя и откривам знаците му, да се вслушвам в интуицията си. Харесва ми да виждам, че му харесва и да знам, че помагам на детето си да осъзнава своите физиологични нужди, да знам, че допринасям за по-малко замърсяване на природата. |
| Аз, моето бебе и ЕБХ
yanast
Винаги е трудно да започнеш една история, но аз не знам кога точно започна тази. Ще започна още от преди да се роди Александър. Имах много лека и приятна бременност. Работех по 12-14 часа на ден и сега съжалявам, че не прочетох нищо за отглеждането на бебета тогава. Но дойде времето, родих и изведнъж разбрах, че нищо не знам.
За мой късмет раждах в САЩ и много ми помогнаха за кърменето. Tам разбрах, че детето може да бъде само на кърма 6 месеца и че дори вода не му е нужна. Но ми се виждаше странна тамошната практика децата да носят памперс по 2-3 години. Моето усещане беше, че може по-рано да се контролират. Но не знаех как трябва да става тоалетното обучение. И така, живеех си аз щастливо с моето бебе и четях все повече и повече. За кърменето, за различните начини и схеми за захранване, за разните бебешки проблеми и т.н. Когато за първи път попаднах на статия за естествената бебешка хигиена, я подминах. Стана ми интересно, но реших, че още ми е рано.
Когато Алекс беше на 4 месеца, една приятелка от форума (единствената майка, с която се запознах във форума и после станахме приятелки) ми изпрати линк към друга статия за ЕБХ. В този момент аз имах сериозни проблеми с памперсите – при всяко изакване на малкия те изпускаха все отнякъде и се налагаше да го преобличам изцяло и да го къпя. Реших да опитам да оставям Алекс голичък за по 1-2 часа на ден и да го наблюдавам, пък дано забележа някакъв знак от него...
Още първия ден, докато го държах над един леген, Алекс се изпишка. Скоро след това (май беше на втория ден, не помня добре) той се изака в легена! И повече не пожела да ака в памперса! Започваше да плаче, да се опъва, да се върти и да пъшка, докато не го съблека и сложа над легена за да се изака! За мен това беше много неочаквано и много се ентусиазирах. Имаше един период в началото, когато памперса оставаше сух с дни – 4-месечното ми бебе предупреждаваше за всяко пишкане! За ходенето по голяма нужда изобщо няма да пиша по-нататък, защото детето се научи от раз. Оттогава до ден днешен се е нааквал 10-15 пъти (минали са 11 месеца!), при това обикновено когато е бил болен или с разстройство.
Само че прекалено големия ентусиазъм и прекаленото взиране и дебнене ми изиграха лоша шега. Признавам си, вманиачих се и започнах да го дебна непрекъснато и да го подканям да се изпишква прекалено често. Бях спряла да му слагам памперси. Резултатът – бебето пишкаше веднага, след като го подканя, дразнеше се на моите постоянни покани, докато накрая започна да отказва да пишка над леген. И аз си взех поука. Сложих му памперс за известно време и започнах да приемам целия процес на ЕБХ много по-леко. Изпуснала съм пиш – голяма работа. Успяла съм да разбера кога му се пишка и сме свършили работата в легена – много хубаво. Спрях да се взирам в детето, спрях да броя напишканите гащи/памперси. Когато се сетя - предлагам му да пишка. Ако не иска - пускам го да си играе, след малко пак ще предложа. И нещата потръгнаха.
Окончателно спрях да използвам памперси когато стана топло през лятото (жал ми беше да му слагам памперс в жегите, бръкнах вътре и видях колко е горещо и задушно на дупето). Цяло лято си носех по 2-3 чифта резервни гащи, защото честичко се напишкваше. Постепенно през есента изпуснатите пишкания станаха по-малко. Последните няколко месеца инцидентите по време на разходка са рядкост – може би 2-3 случая за 3 месеца, но все още си нося резервни панталони и гащи. Вкъщи обаче рядко минава ден без едно напикаване. Най-често това се случва, когато сме се събрали повече хора и всеки разчита другия да предложи на Алекс да се изпишка.
Искам да се похваля и с мъжа си и свекърва си, които въпреки, че първоначално бяха скептични, сега ми помагат. Аз работя по 4 часа на ден и през това време свекърва ми и мъжът ми гледат детето. И двамата го издържат.
От една-две седмици Алекс започна да предупреждава, когато му се пишка. Първо си стискаше и дърпаше панталоните отпред след като се е напишкал, после в момента, в който пишка, след това секунда преди да се напишка, а сега вече достатъчно рано, за да мога да го събуя и да го занеса над легена. Е, не всеки път предупреждава, но ще дойде и този момент. Преди да започне да си казва съм преценявала по усет - просто му предлагах и той изпишкваше каквото има.
Накрая искам да споделя, че ЕБХ направи живота ми по-лесен. За мен сменянето на гащи е много по-лесно от смяната на памперс (моето диване така мърдаше, че слагането на памперс беше почти невъзможно). Изпишкването или изакването ми отнема около половин минута и го правя между другото, без да се замислям или да следя, дебна и т.н. Не на последно място, спестявам и пари. В комбинация с кърменето и педагогическото захранване за нашето семейство това означава, че за Алекс купуваме само дрехи и играчки, нищо друго. Чувствам се уверена, че съм взела правилните решения за отглеждането и възпитанието на сина си дотук. Детето ми е здраво, спокойно и усмихнато почти през цялото време. Аз самата съм щастлива. Справям се с лекота с ежедневните си задължения, и за моя изненада животът ми след раждането на Алекс е изключително лек, спокоен и приятен. Пожелавам на всяка една настояща и бъдеща майка да се чувства като мен, независимо как точно ще избере да си гледа детето. |
| Бързо, лесно, чисто!
Анна В.
С моята дъщеря започнахме опитите да приложим прочетеното за естествената бебешка хигиена, когато тя беше на четири месеца и половина. Реших, че нищо няма да изгубим, ако опитаме. Късметът на начинаещия ни споходи веднага и аз се окуражих много. "Естествената бебешка хигиена" се оказа интересно начинание, което обогати общуването ни, а недоверието, с което четях статиите за нея във времето, когато бях бременна, остана назад.
Никога не съм имала намерение да използваме пелени дълго – до две-три години, както широко се практикува напоследък, а смятах да слагам детето си на гърне, когато започне да сяда стабилно – така знаех от майка ми, а тя от нейната. Не знам защо простичкият опит на поколенията е спрял да се предава и доверието се насочва към именити лекари, психолози и големи компании-производители. Алтернативата "без пелени" обаче ми се видя по-смислена и щадяща за детето, а и спестява средства и време в бъдеще. Така, аз започнах да приканвам дъщеря си да върши нуждите си над умивалника в банята – удобно е като височина и е чисто.Държах я с крачета, притиснати към коремчето и подавах сигнал "пиш-пиш". За моя изненада и радост, тя се справяше отлично и почти винаги се възползваше от възможностите, които и предоставях. По-късно започнах да я държа и над легенче, което е много удобно, ако в банята ви е студено или искате да сте седнали, както и през нощта. Има и много други варианти на държане – въпрос на фантазия. Нощем я държах по два-три пъти преди да я накърмя и от ентусиазъм изобщо не ми тежеше. През деня често я слагах на непропусклива подложка върху леглото само по блузка - риташе си голичка и аз можех да наблюдавам ритъма и, докато си върша работата. Носенето в слинг също много ми помогна да я изучавам, домакинствайки. Тя нито веднъж не ме напишка – може би, инстинктивно. Винаги, когато имаше нужда, искаше да излезе и тогава аз и помагах да се облекчи.
В един момент, според моите наблюдения, бебетата отказват да бъдат изпишквани – така се случи и с моето. Дърпаше се и не желаеше да прави нищо. Можех да се откажа, но вече толкова смислено ми се виждаше всичко, че не исках да се предавам – просто реших да чакам и наистина периодът отмина. Тук е мястото да похваля Ингрид Бауер и нейната книга по темата ("Diaper Free! The Gentle Wisdom og Natural Infant Hygiene", която прочетох на немски език - "Es geht auch ohne Windeln"), която ми помогна да не се отказвам. Нощното будене започна да ми натежава и се отказах от него, като слагах на детето пелена и я махах сутрин, доволно мокра.
Зимата се оказа удобен сезон за "упражнения" по ЕБХ, защото прекарвахме повече време у дома и по-бързо се научих да разпознавам нуждите на бебето си. За излизане на разходка ползвах пелена, все пак, но тя често оставаше чиста, а и при възможност и предлагах да се изпишка.
Когато стана на осем месеца, предложих и гърнето, тъй като вече беше доста тежка, а и често отказваше да бъде държана. Веднага и хареса и моментално разбра какво се прави вътре – умното ми дете. Въпреки това, не съм спряла и да я държа и на ръце – тоест, комбинираме начините в зависимост от ситуацията.
През лятото оставих пелената само нощно време, защото тогава пишкаше много, а аз исках да спя. Егоистично, но не беше крачка назад, според мен. По време на разходките се учихме да поливаме храстите и дърветата и беше наистина забавно.
Сега, една година по-късно, детето ми е на година и четири месеца и е напълно сухо и чисто и от около два месеца не ползваме абсолютно никакви предпазни средства. Все още не говори и не носи гърнето си, предполагам, защото вече сме се настроили "на една честота" и ако ми се стори, че има нужда, завеждам я в банята – разбираме се без думи. Нощем я държа над легенчето един или два пъти – ако стане неспокойна, значи моментът е дошъл. Когато сме навън, държа я в ръце до някое храстче, а когато е студено, използваме някои по-чисти обществени места. Можем да излезем просто ей така, без багаж – не нося нито пелени, нито мокри кърпички, а вече и резервни дрехи не взимам. А това си е голямо предимство!
В края на краткия ми разказ искам да ви уверя, че "Естествената бебешка хигиена" е просто един начин за пълноценно общуване с бебето и откликване на неговите нужди – не само физически. Това не е нито приучване към гърне, нито премахване на пелените – то е философия и начин на живот, на който би трябвало да се гледа сериозно. |
| Моят опит с ЕБХЛина Иванова Аз съм от хората, които се стремят да живеят природосъобразно, доколкото е възможно и естествено реших да отглеждам детето си по същия начин. След много четене и мислене, но явно недостатъчно, взех решение да оставя детето само да покаже кога е готово за гърне. Знаех, че това може да означава да слагам памперси до 3-4 годишна възраст, но смятах, че това е най-естественият начин. Вариантът с ранното приучване към гърнето ми се струваше насилствен и почти задължително съпроводен с последващи травми в развитието на детето. Аз самата съм се напикавала нощно време до към 4-5 г., помня го, и не исках по никакъв начин да предразполагам детето си към подобно нещо. Когато синът ми Георги беше на 4.5 месеца, ни подариха гърне и аз го прибрах с мисълта, че няма скоро да влезе в употреба. Два месеца по-късно попаднах на този сайт http://nodiaper.beinsa.info/ (сега е обновен, но съдържанието е горе-долу същото), прочетох колкото можах и преобърнах схващанията си на 180о градуса. Започнах да практикувам ЕБХ още на следващия ден и направо не можех да повярвам – от 8 опита имаше 7 попадения в гърнето. По това време синът ми беше на 6 месеца и половина. Бях закъсняла определено, но не фатално. Сега си мисля, че съм имала късмет и съм улучила подходящ момент да започна, защото не при всички се получава от самото начало. Признавам, че се престаравах и очаквах от детето да не върши нищо в памперса, щом веднъж съм го запознала с гърнето. Малко по малко нещата си дойдоха по местата, влязох в неговия ритъм и когато той стана на 10 месеца, навън беше достатъчно топло да се седи по земята без памперс, реших, че моментът е дошъл и сложих край на дневните памперси. Носех по 4-5 чифта бельо и панталонки, клечах с него в тревата през 10-15 минути, но бях доволна и убедена, че така е правилно. Вярно е, че както всяко нещо, така и усвояването на ЕБХ от майката и от детето минава през възходи и спадове – имаше дни без напикани гащички, имаше и такива, в които докато изпера единия чифт, следващият вече беше напикан пак. Имаше моменти, в които Гого се дърпаше и се извиваше в ръцете ми (държах го над гърнето сигурно докато стана на годинка), имаше и „тортички” по килима, но всичко си струваше. Една от първите думи на сина ми беше „мокро”, защото все му се карах, че ще си намокри чорапите като влиза в банята. Много скоро обаче той започна да използва „мокро” като сигнал, че му се пишка. Ставаше все по-лесно от ден на ден. Искрено се надявах, че когато дойде зимата (тогава Гого щеше да е на 1 г. и 4 месеца), вече ще си казва при всеки случай на нужда и проблеми няма да има. Е, не стана така. Зимата дойде, облякохме космонавта и аз се поддадох на изкушението – върнах памперса. Не вярвам на някой да му се занимава да сваля грейки, чорапогащници, бодита и т.н. през 20 минути и още повече не ми се рискуваше да пропусна момента, защото времето не беше никак подходящо за преобличане навън. Така изкарахме може би месец. Един ден срещнах приятелка, децата ни са с разлика 4 дни, която също практикуваше ЕБХ и студеното време не я спираше. Значи беше възможно. От следващия ден продължихме разходките без памперс. Инциденти в студа не помня да е имало. Когато Гого стана на година и половина взех да се замислям за сваляне на нощния памперс. Това беше доста трудна задача, поради факта, че нощното кърмене и зъбоникненето бяха в разгара си. Практикувах по следния начин – гърне преди лягане, заспиване към 20-20.30 часа, гърне около 23.30-00.00 часа, после към 04.00 и сутринта към 7.00. В началото го оставях да спи с памперс, но скоро го махнах и започнах да постилам одеяло, сгънато на 4, за да не се мокри дивана. Хубавото беше, че Гого не се будеше, когато го вдигах за гърнето – свършваше си работата в полусънено състояние и продължаваше да си спи. С идването на лятото и пробиването и на последните кътници започнах да пропускам нощното слагане на гърне. В жегите той се потеше толкова много, че нямаше нужда да пишка през нощта. Следващият повратен момент беше тръгването на ясла. Има много причини едно дете да започне отново да се напикава в такава ситуация – стресът от новата обстановка, желанието да подражава на по-малките деца в яслата, които още са с памперси, или просто да го използва, за да привлече вниманието на мама. През първия месец имаше напикани гащи веднъж седмично през деня, почти всяка нощ също се напикаваше, дори два пъти се наака в гащите. Хубавото е, че като всеки период и този отмина. Пък и той е вече голям – на 2 г. и 4 м. След няколко месеца ще родя второто си дете и този път смятам да започна още от началото – с памперс основно нощно време, а през другото - да живее пералнята. На всички, на които им се струва невероятно, сложно, неестествено или насилствено, ще кажа – пробвайте и ще се убедите колко лесно, приятно, естествено, екологично, евтино и добро за вас и за вашето бебе е да започнете да практикувате ЕБХ от днес. Използвайте информацията, която ни залива – четете, общувайте, пробвайте и се похвалете. Аз съм чела основно оттук http://nodiaper.beinsa.info/, но дори и да напишете само ЕБХ или Elimination communication в Google, ще се учудите колко много информация и материал за четене има. |
| Има шанс за къснозапочващите!Duol Разбрах за ЕБХ, когато Андрей беше на 10 месеца – много късно според теорията. Преди това носеше памперси денонощно. По принцип най-благоприятният период за започване е от раждането до към 6-месечна възраст, след това бебето вече е свикнало с пелените и е забравило всичките си вродени знания. Конкретна информация за това как се процедира с по-голямо бебе намерих в тази статия http://nodiaper.beinsa.info/no_pampers4.htmНо преди това прочетох книгата на Ингрид Бауер “Diaper Free! The Gentle Wisdom of Natural Infant Hygiene” (Свобода от пелените! Нежната мъдрост на естествената бебешка хигиена) и оттам се запалих. Реших: “Оттук нататък никакви памперси повече!” Много крайно и не особено разумно решение, но мога да се оправдая с това, че го взех в началото на лятото – идеалното време за тоалетно обучение. И така, много амбициозно и с големи очаквания към себе си и към детето си, започнах… Беше едно незабравимо лято, което прекарахме извън София. Прекарвахме много време сред природата, на тревата, на плажа. Андрей беше по голо дупе през по-голямата част от времето и падаше голямо пишкане. Не полагах големи усилия да хвана всяко пиш, не беше проблем да пера по няколко чифта къси панталонки на ден, защото изсъхваха за нула време. Слагах го на гърне и разглеждахме книжки, държах го над мивка и над леген, експериментирах. Изучавах ритъма му на изхождане – бях поразена колко често пишка – на половин час, на 20 минути, дори и по-често. Попаденията в гърнето или в мивката не бяха много, най-често след сън. Дойде есента и се върнахме в София. Голямото ни постижение беше, че вече акаше единствено и само в гърнето. На една годинка детето ясно сигнализираше за “голямата” си нужда. За пишкането обаче нямахме голям напредък, наложи се да върна памперсите за разходка, защото вече беше по-студено. Ако трябва да съм честна, моите големи очаквания и моят перфекционизъм ми пречеха да забелязвам успехите. Смятах, че след като опитваме вече три месеца, би трябвало повече да нямаме инциденти и усилено дебнех всяко пиш. Много често прекалявах, признавам. Милото ми детенце, не знам как изтърпя моята настойчивост. В един момент се научи и започна да пишка винаги, когато го подканвах, дори когато имаше съвсем малко (т.е. вече съвсем съзнателно отпускаше сфинктера на пикочния мехур). Почти не се е случвало да ми откаже, когато му предлагам да се изпишка, или да се сърди – това бебе на 1 г и 2-3 месеца проявяваше много по-голямо търпение от мен! Тогава вече се успокоих и наистина много се опитвах да не прекаля, защото не мисля, че е редно едно дете да пишка по-често от необходимото, само защото майка му си е решила така. Е, случвало ми се е да се презастраховам, най-вече когато бяхме навън. Вече добре познавах ритъма му, а той от своя страна познаваше подканващите звуци и откликваше на тях. Интуицията също много често ми идваше на помощ. И въпреки, че Андрей все още не ми подаваше сигнал, че му се пишка, сведохме инцидентите до минимум и изкарахме зимата без никакви памперси. Горе долу тогава спря да се напишква нощем и все още продължава да спи сух цяла нощ, с изключение на няколко кризисни периода на зъбоникнене или болест. Не ми тежеше това, че изпишквам бебето си. От един момент нататък го правих по навик, без да се замислям, без никакво усилие. Това, че детето ми е сухо и чисто без никакви памперси, ми носеше удовлетворение. Беше ми по-трудно, когато имах повече задачи или когато ходех на срещи, на които общувах с много хора. В такива моменти не успявах да съм на една вълна с детето си и често се случваше Андрей да се напишка. Сега си мисля, че щеше да е по-добре понякога да му слагам памперс, за да си спестя нервите и неудобството. Пристрастих се към цялата тази работа с ЕБХ. Вече не бих могла просто да сменям памперси на няколко часа, без да се замислям. Смятам, че докато детето ми не навърши определена възраст, в която ще може да се справя изцяло без мен, неговите естествени нужди са и моя грижа. Сега Андрей е на 2 години и 4 месеца, но все още не мога да кажа, че е напълно самостоятелен във въпросите на хигиената. Често се случва се да се заиграе, да се изпусне. Все още ми се налага да мисля за това, да му предлагам да се изпишка, да го подсещам, винаги да нося чифт резервни дрехи. Засега отношението му към гърнето е много положително – с голям ентузиазъм го носи, събува си панталоните и сяда по своя инициатива. Настоява да го съблека, за да се изпишка навън. С акането нямаме пропуски повече от година. Е, детето ми не се научи по-бързо от връстниците си, които бяха с памперси, както се надявах в началото. Просто той беше без памперс през цялото това време, а и си спестихме проблемите на късното приучване към гърне, което никак не е малко. Сега, когато се обръщам назад, отчитам някои свои грешки, които се надявам да не повтарям в бъдеще. Най-големият капан на ЕБХ е, че след като веднъж започне да се получава, си мислиш, че работата е свършена, че оттук нататък винаги ще е така, и тогава започваш да реагираш много емоционално при инциденти. А всъщност това е един продължителен процес – общуване, комуникация. Нещата стават бавно и постепенно – има много успешни периоди, а след тях отново идва поредица от провали. Най-важното е да не се забравя, че всичко това се прави заради детето и неговия комфорт, че ние трябва да се нагодим към него, а не то да се нагажда спрямо нашите желания и амбиции. С новото бебе, което очакваме след два месеца, смятам да започна от самото начало. Ще се запася с пелени за многократна употреба и много търпение. Няма да си поставям глобални цели. Ще го правя само когато мога, когато искам, когато е удобно. Без нерви, без драми, без да очаквам чудеса. Няма да го превръщам във фикс идея и ще оставя детето да ме води. Важното е процесът да ни доставя удоволствие, а резултатите рано или късно ще дойдат! |
| |
